ДИЕТОТЕРАПИЯ ПРИ ИНСУЛИНОВА РЕЗИСТЕНТНОСТ – ПРИЛОЖЕНИЕ, ПРЕДИМСТВА И ПОЛЗИ ЗА ПАЦИЕНТА

ИР е метаболитно състояние, при което клетките на организма проявяват намалена чувствителност към действието на инсулина

Панкреасът отделя по-големи количества инсулин за поддържане на нормални нива на кръвната глюкоза

Основни причини за развитие на ИР:

◆ наднормено тегло

◆ неправилно хранене

◆ ниска физическа активност

◆ стрес и генетично предразположение

Да се разгледа приложението на диетотерапията при пациенти с инсулинова резистентност и оцени ефективността на различни хранителни режими

И ДА ОЦЕНИ

◆ Влиянието на диетата върху метаболитните показатели – кръвна глюкоза, инсулин, липиден профил

◆ Предимствата и дългосрочните ползи на диетотерапията върху общото здравно състояние на пациента

При 782 от проучваните лица се установяват придружаващи заболявания:

◆ артериална хипертония;

◆ дислипидемия;

◆ хипотиреоидизъм;

◆ подагра;

◆ синдром на поликистозните яйчници

◆ неалкохолна чернодробна стеатоза.

◆ Изследването не включва 153 пациенти с ИТМ (18,5-24,9) с доказана ИР, диагностицирана през периода

Терапевтичен подход при пациентите с инсулинова резистентност

◆ 377 (31,5%) от общия брой проучвани лица са били на медикаментозна терапия, назначена от ендокринолог

◆ Медикаментозното лечение е комбинирано с индивидуално изготвена диетотерапия

◆ Основна цел: подобряване на инсулиновата чувствителност и метаболитния контрол

Нелекарствени интервенции и промени в начина на живот

◆ Част от пациентите са прилагали единствено хранителен режим

◆ Диетотерапията е съчетана с:

- повишена физическа активност

- контрол върху калорийния прием

- поведенчески интервенции

◆ Интервенциите са насочени към:

- редукция на телесното тегло

- оптимизиране на метаболитния баланс

- подобряване на здравния статус

1. Диетотерапията води до значима редукция на телесното тегло при пациенти с инсулинова резистентност, като ефектът се наблюдава още в първите месеци от интервенцията.

2. Намаляването на висцералната мастна тъкан е ключов фактор за подобряване на инсулиновата чувствителност и метаболитния статус.

3. Прилагането на диетотерапия води до съществено подобрение на биохимичните показатели, включително HOMA-индекс, инсулин и кръвна глюкоза.

4. Диетичният режим допринася за подобряване на сърдечно-съдовия риск чрез редукция на артериалното налягане и подобрение на липидния профил.

5. Комбинираният подход (диетотерапия + медикаментозна терапия) може да има допълнителен благоприятен ефект при пациенти с по-тежки форми на метаболитни нарушения.

6. Диетотерапията подобрява общото здравословно състояние на пациентите, повишава самочувствието им, намалява симптомите на депресия и тревожност, подобрява съня, намалява или изчезва чувството на хронична умора, увеличава физическата издръжливост, подобрява резултатите от лабораторните изследвания, намалява кръвното налягане, нивата на холестерол, риска от сърдечно-съдови и ракови заболявания, облекчава натоварването на скелета и ставния апарат, намалява артритните оплаквания, което повишава мотивацията за придържане към лечението. и качеството на живот на пациентите.

Диетотерапията е основен лечебен метод при новооткрита инсулинова резистентност:

- в ранен стадий

- без усложнения

Диетотерапията под лекарски контрол не е алтернативен, а основен лечебен метод

Правилно изготвеният индивидуален хранителен режим в съчетание с повишена физическа активност води до дългосрочно поддържане на:

- ИТМ около 25

- нормални стойности на кръвната захар

Практически и терапевтични предимства методиката

- Възможност за дългосрочен контрол без медикаменти

- При необходимост може да бъде включена:

Практически изводи

- При новооткрита инсулинова резистентност в ранен стадий и без усложнения диетотерапията под лекарски контрол може да бъде първи избор на лекуващия лекар и е най-подходящия лечебен метод. Правилното и дисциплинирано изпълнение на изготвеното от диетолога меню и подобряването на физическата активност могат да бъдат напълно достатъчни за поддържането на ИТМ около 25 и нивата на кръвната захар в нормалните граници за много дълъг период от време.